Сирийската главоблъсканица
След края на срещата в Сочи сред Путин, Ердоган и Рохани редица турски медии написаха, че " международните медии показаха, че Путин раздава картите в Сирия " и дефинираха изявление на Песков, че " не е реализирано съглашение за поканване на PYD за присъединяване в контрактувания конгрес за народен разговор за Сирия " като основно за Турция. Става дума за представителя на Кремъл, който владее чудесно турски език. Друг е въпросът, че няма изясненост по какъв начин тъкмо ще се провежда този конгрес за народен разговор за Сирия, който като концепция Путин стартира още на срещите на Валдайския клуб. Вече е известно, че договарянията в Женева за излаз от сирийския спор, 7-и подред, стартират на 28 ноември, а идната среща в Сочи е отсрочена за януари. Явно предстоят още много съвещания сред главните играчи в сирийската главоблъсканица и блян договарянията в Женева (под егидата на ООН) да не се сблъскват с сделките от Сочи. Но не може да не се означи, че с диалозите в Сочи Москва направи в действителност изпреварващ ход преди Женева и по този начин застана най-малко крачка преди Вашингтон по повод решение на сирийския спор.
Всъщност ехото от Сочи не е заглъхнало. Напротив, изненадващото появяване на сирийския президент Асад за диалог с Путин в навечерието на срещата на тримата президенти по този начин подгря атмосферата, че наблюдаващите не съумяват в точния момент да проучват мнения, съглашения, подмолни дейности и спорни ползи. Но всички са уверени, че е подаден сигнал за завършек на войната в Сирия. Което не значи, че е реализиран мир. Просто доста са играчите, спорни са ползите, радикалните ислямистки групировки към момента имат терени за дейности в Сирия, въпреки и мощно лимитирани, а Москва и Вашингтон имат още път до дефинитивни съглашения.
Известно е, че Путин, Ердоган и Рохани одобриха в Сочи обща декларация за предпочитаните сфери за възобновяване на Сирия. Разрухата в Сирия постанова многостранна и най-малко 10-годишна стратегия за възобновяване. Необходими са старания да се даде късмет за започване на развой за промени. Да, " срещата е от изключителна значимост за преустановяване нещастието на Сирия ", споделя Ердоган. Да, Путин афишира края на огромните военни интервенции в Сирия и декларира, че " разпадът на Сирия, завладяването й от интернационалните терористи и злополуката й са преодолени ". Да, Рохани приказва за конгрес, който ще сложи основите на нова конституция, ще начертае път за свободни, законосъобразни избори, което ще донесе мир за целия район. Да, тримата заявяват, че са за опазване териториалната целокупност на Сирия и правото на сирийците да вземат решение бъдещето си.
Но и в Сочи Ердоган не пропуща да съобщи, че " никой да не чака от нас да бъдем под един покрив с тази терористична организация и в случай че заявяваме привързаността ни към териториалната целокупност на Сирия, не можем да включим един артист от чета с окървавени ръце ". Става въпрос за организациите на сирийските кюрди, които участваха в борбите против ИД като съдружници на Съединени американски щати, само че някои от тях водиха война и против сирийската войска. Още повече, че Анкара е наясно по какъв начин преди време Башар Асад предложи на YPG, военното крило на PYD (организация на сирийските кюрди), да се отдръпна от заетите от тях територии против бъдеща автономност в следвоенна Сирия. Условията на кюрдите са били за федерация, а това е повече от мъчителна тематика за Турция. Тя си има кюрди и то 15-20 млн. на лична територия, които от десетилетия лелеят фантазии за самостоятелност. Ердоган и на азиатския конгрес във Виетнам не не помни да балансира сред Русия и Съединени американски щати, като ги прикани и двете страни да изоставен територията на Сирия, само че неудовлетворението му от решения във връзка с Сирия се показва в продължаващи интервенции на турски военни в територии, които са завзети от сирийските кюрди. Сигурно по тази причина Путин в Сочи насочва апели, в това число и към Дамаск, за взаимни отстъпки и отстъпки във връзка с Сирия, с цел да може да спре 6-годишната война и да се даде път за промени, сложни, продължителни, с присъединяване на всички етноси, разнообразни по вяра жители, представлявани от разнообразни партии, ръководещи и съпротива, вътрешна и външна. Само че подкрепяната от Турция съпротива в Сирия на процедура бе победена.
А Асад, който Турция от години не приема да остане на власт в Дамаск, освен остава, той се усеща победител. Както споделят, той към този момент " не е проблем на деня " и не е изискване за започване на договаряния. Тези водачи, които твърдо са против Асад, се отдръпват и да вземем за пример в женевския разговор ще взе участие обединена съпротива, която не упорства за неговото неотложно премахване. Констатациите са, че към този момент има среда за политическо решение на сирийския спор. Още повече, че не се скрива умората и изтощението на всички участници в тази 6-годишна война. На дневен ред излизат стремежите всеки да обезпечи положителни позиции на тези сили, които са били подкрепяни и на които ще се разчита в бъдеще за отстояване на въздействие и ползи освен в Сирия, само че и в Близкия изток като цяло.
На стр. 15
САНА, формалната организация на Дамаск, излезе със известие на сирийското министерство на външните работи, в което се споделя, че " Сирия резервира своята самостоятелност, териториална целокупност, поддържа всички политически старания за дефинитивно преустановяване на войната и че се посрещат със удовлетворение резултатите от договарянията в Сочи, които са продължение на срещата Путин/Асад, извършена на 20 ноември ". Според тази информация на срещата е бил даден сигнал, че битката с терористичните организации продължава, само че е почнал интервал на политически договаряния, образуване на комитет за конституционна промяна и за организация на избори за парламент.
Оценка на срещата в Сочи преди дни направи и главната опозиционна партия в Турция, НРП (народно-републиканска), която в лицето на своя зам.-председател Йозтюрк Йолмаз съобщи, че " тя е извършена за да приготви опцията за взаимни дейности и уеднаквяване на позициите на Русия, Иран и Турция преди Женева ". Според изказването на НРП " 3-те страни ще се изправят в Женева против Съединени американски щати, които напоследък се сближават със Саудитска Арабия и Израел, а това са дейности със сунитския свят отвън Турция ".
Каквито и оценки да се дават за Сочи, обстоятелствата потвърждават, че Москва, Техеран и Анкара резервират тактическото си партньорство, само че не дават явен отговор на въпрос дали ще станат стратегически съдружници. Едва ли имат такава цел, тъй като в Сирия да вземем за пример, както и в района, те преследват разнообразни ползи. Това няма по какъв начин да не е спънка за единодушие в стратегически измерения. За Русия несъмнено Сирия е част от световната игра на Кремъл. Смята се, че по този начин Москва освен противостои и противодейства на Запада в неговия блян да я изолира, само че и я връща в позиция на геополитически състезател от висшата лига. Не бива да се не помни и че съществува опасност за сигурността на Русия, изключително по отношение на дейности на ИД в регионите на Кавказ, в обитаемоте с мюсюлмани съветски територии, измежду популацията на постсъветското пространство.
От своя страна Иран търси въздействие в Близкия изток и цели запазване на организации като " Хизбула ", воювала на страната на Дамаск и с политически позиции в Ливан. А Турция търси и в Сирия решение на кюрдския въпрос. В собствен интерес, несъмнено.
Кой завоюва от намесата си в Сирия? За Русия е ясно. Ако не бяха съветските въздушни интервенции, съветските бази на сирийска територия, Асад не би издържал и Сирия надали щеше да резервира териториалната си целокупност. Той оцеля, макар жестокия напън, а това в действителност е еднакво на победа. Следствие на което арабският свят припозна остарелия съдружник Русия и погледите все по-често се насочват към Москва. Да не приказваме за пътеките, които някои направиха до Москва, в това число Нетаняху.
Иран получи това, което искаше в Сирия, като укрепи въздействието си. Но в политическата фаза на решенията за излаз от сирийския спор позициите на Техеран не са толкоз мощни, тъй като съпротивата от страна на Съединени американски щати, Саудитска Арабия и Израел по никакъв начин не е за занемаряване. Студената война сред Рияд и Техеран е налице и се дефинира като борба сред сунити и шиити за въздействие в арабския свят.
Сложен възел, който Русия се опита да развърже, като преди Сочи Путин беседва 1,5 ч. по телефон с Тръмп, с престолонаследника на Саудитска Арабия, с египетския президент ген. Сиси, с емира на Катар, а за връзка с Тел Авив няма подозрение. Имало е диалог и с Нетаняху. Всъщност за трайни стратегически съюзи в Близкия изток не може да се приказва. Съвпадат краткотрайни ползи и се основават условия за изолираност от страна на Запада ту на Русия, ту на Иран, а те от своя страна печелят последователи там, където се появява вакуум в връзки със Съединени американски щати. Ако има нещо, което е друго в този боен спор от предишни, това е, че геополитическите играчи са станали толкоз прагматични, че не желаят сами да вземат участие в директен конфликт, а тласкат други играчи да работят по суша т.е. на терен. За тях остава единствено въздухът, както и подмолни игри, и сделки " зад кадър ".
А що се отнася до Сирия след Сочи, следва Женева, след това още веднъж Сочи, само че значителното е, че се разгласи публично привършване на военните дейности, евакуиране до края на годината на съветските военни оттова. Но сигурен ли е мирът? Асад остава, само че дали е обезпечено дълготрайно мястото му? Ще издържи ли той да не се получи ливанизация на страната му? Надцакването сред геополитическите играчи ще продължи ли? Битките с радикалния ислям по какъв начин ще продължат, тъй като надали някой има вяра, че е предал Богу дух?
Живеем в свят на въпроси, които по-често остават без отговори. Няма отговор и на питането къде е Брюксел, когато се взема решение ориста на района, от който потегли оня мигрантски поток, предизвикал следващата рецесия в Европейски Съюз. Но в случай че Русия бележи точка със Сочи, то Съединени американски щати въобще нямат желание да губят наличие в Сирия. Напротив, техните 13 бази там работят, тъй като " ИД не е оповестила завършек на войната ", което е съображение за оставане. Вашингтон не е във екстаз от концепцията Асад да резервира властта си, иранските милиции да имат цялостен надзор в Сирия, което в допълнение ще подсигурява политическо оцеляване на сирийския президент, а Русия да бъде геополитически водач с неоспоримо въздействие в Близкия изток. Путин реализира вероятното в такава обстановка, а Ердоган би трябвало да е задоволен, че най-малко няма самостоятелен Кюрдистан и че ще може да си внася петрол и газ легално, а не посредством ИД. Що се отнася до дълготраен мир в Сирия, не трябва да се бърза с безапелационни заключения и изказвания. Предстои още дълъг път и нови Сочи, Женева, Астана и така нататък Но началото е сложено.
За нас остава да гадаем по какъв начин " да си опазим къщичката " в това " време разделно ", където всеки се грижи за лични ползи, без значение какво друго се внушава за съюзнически отговорности в подписани контракти? И без значение дали е геополитически състезател или от страната на дребните и подвластните. Кой да ти каже! Само да не се окажем още веднъж от страната на пострадалите. Случвало се е в историята ни.
Всъщност ехото от Сочи не е заглъхнало. Напротив, изненадващото появяване на сирийския президент Асад за диалог с Путин в навечерието на срещата на тримата президенти по този начин подгря атмосферата, че наблюдаващите не съумяват в точния момент да проучват мнения, съглашения, подмолни дейности и спорни ползи. Но всички са уверени, че е подаден сигнал за завършек на войната в Сирия. Което не значи, че е реализиран мир. Просто доста са играчите, спорни са ползите, радикалните ислямистки групировки към момента имат терени за дейности в Сирия, въпреки и мощно лимитирани, а Москва и Вашингтон имат още път до дефинитивни съглашения.
Известно е, че Путин, Ердоган и Рохани одобриха в Сочи обща декларация за предпочитаните сфери за възобновяване на Сирия. Разрухата в Сирия постанова многостранна и най-малко 10-годишна стратегия за възобновяване. Необходими са старания да се даде късмет за започване на развой за промени. Да, " срещата е от изключителна значимост за преустановяване нещастието на Сирия ", споделя Ердоган. Да, Путин афишира края на огромните военни интервенции в Сирия и декларира, че " разпадът на Сирия, завладяването й от интернационалните терористи и злополуката й са преодолени ". Да, Рохани приказва за конгрес, който ще сложи основите на нова конституция, ще начертае път за свободни, законосъобразни избори, което ще донесе мир за целия район. Да, тримата заявяват, че са за опазване териториалната целокупност на Сирия и правото на сирийците да вземат решение бъдещето си.
Но и в Сочи Ердоган не пропуща да съобщи, че " никой да не чака от нас да бъдем под един покрив с тази терористична организация и в случай че заявяваме привързаността ни към териториалната целокупност на Сирия, не можем да включим един артист от чета с окървавени ръце ". Става въпрос за организациите на сирийските кюрди, които участваха в борбите против ИД като съдружници на Съединени американски щати, само че някои от тях водиха война и против сирийската войска. Още повече, че Анкара е наясно по какъв начин преди време Башар Асад предложи на YPG, военното крило на PYD (организация на сирийските кюрди), да се отдръпна от заетите от тях територии против бъдеща автономност в следвоенна Сирия. Условията на кюрдите са били за федерация, а това е повече от мъчителна тематика за Турция. Тя си има кюрди и то 15-20 млн. на лична територия, които от десетилетия лелеят фантазии за самостоятелност. Ердоган и на азиатския конгрес във Виетнам не не помни да балансира сред Русия и Съединени американски щати, като ги прикани и двете страни да изоставен територията на Сирия, само че неудовлетворението му от решения във връзка с Сирия се показва в продължаващи интервенции на турски военни в територии, които са завзети от сирийските кюрди. Сигурно по тази причина Путин в Сочи насочва апели, в това число и към Дамаск, за взаимни отстъпки и отстъпки във връзка с Сирия, с цел да може да спре 6-годишната война и да се даде път за промени, сложни, продължителни, с присъединяване на всички етноси, разнообразни по вяра жители, представлявани от разнообразни партии, ръководещи и съпротива, вътрешна и външна. Само че подкрепяната от Турция съпротива в Сирия на процедура бе победена.
А Асад, който Турция от години не приема да остане на власт в Дамаск, освен остава, той се усеща победител. Както споделят, той към този момент " не е проблем на деня " и не е изискване за започване на договаряния. Тези водачи, които твърдо са против Асад, се отдръпват и да вземем за пример в женевския разговор ще взе участие обединена съпротива, която не упорства за неговото неотложно премахване. Констатациите са, че към този момент има среда за политическо решение на сирийския спор. Още повече, че не се скрива умората и изтощението на всички участници в тази 6-годишна война. На дневен ред излизат стремежите всеки да обезпечи положителни позиции на тези сили, които са били подкрепяни и на които ще се разчита в бъдеще за отстояване на въздействие и ползи освен в Сирия, само че и в Близкия изток като цяло.
На стр. 15
САНА, формалната организация на Дамаск, излезе със известие на сирийското министерство на външните работи, в което се споделя, че " Сирия резервира своята самостоятелност, териториална целокупност, поддържа всички политически старания за дефинитивно преустановяване на войната и че се посрещат със удовлетворение резултатите от договарянията в Сочи, които са продължение на срещата Путин/Асад, извършена на 20 ноември ". Според тази информация на срещата е бил даден сигнал, че битката с терористичните организации продължава, само че е почнал интервал на политически договаряния, образуване на комитет за конституционна промяна и за организация на избори за парламент.
Оценка на срещата в Сочи преди дни направи и главната опозиционна партия в Турция, НРП (народно-републиканска), която в лицето на своя зам.-председател Йозтюрк Йолмаз съобщи, че " тя е извършена за да приготви опцията за взаимни дейности и уеднаквяване на позициите на Русия, Иран и Турция преди Женева ". Според изказването на НРП " 3-те страни ще се изправят в Женева против Съединени американски щати, които напоследък се сближават със Саудитска Арабия и Израел, а това са дейности със сунитския свят отвън Турция ".
Каквито и оценки да се дават за Сочи, обстоятелствата потвърждават, че Москва, Техеран и Анкара резервират тактическото си партньорство, само че не дават явен отговор на въпрос дали ще станат стратегически съдружници. Едва ли имат такава цел, тъй като в Сирия да вземем за пример, както и в района, те преследват разнообразни ползи. Това няма по какъв начин да не е спънка за единодушие в стратегически измерения. За Русия несъмнено Сирия е част от световната игра на Кремъл. Смята се, че по този начин Москва освен противостои и противодейства на Запада в неговия блян да я изолира, само че и я връща в позиция на геополитически състезател от висшата лига. Не бива да се не помни и че съществува опасност за сигурността на Русия, изключително по отношение на дейности на ИД в регионите на Кавказ, в обитаемоте с мюсюлмани съветски територии, измежду популацията на постсъветското пространство.
От своя страна Иран търси въздействие в Близкия изток и цели запазване на организации като " Хизбула ", воювала на страната на Дамаск и с политически позиции в Ливан. А Турция търси и в Сирия решение на кюрдския въпрос. В собствен интерес, несъмнено.
Кой завоюва от намесата си в Сирия? За Русия е ясно. Ако не бяха съветските въздушни интервенции, съветските бази на сирийска територия, Асад не би издържал и Сирия надали щеше да резервира териториалната си целокупност. Той оцеля, макар жестокия напън, а това в действителност е еднакво на победа. Следствие на което арабският свят припозна остарелия съдружник Русия и погледите все по-често се насочват към Москва. Да не приказваме за пътеките, които някои направиха до Москва, в това число Нетаняху.
Иран получи това, което искаше в Сирия, като укрепи въздействието си. Но в политическата фаза на решенията за излаз от сирийския спор позициите на Техеран не са толкоз мощни, тъй като съпротивата от страна на Съединени американски щати, Саудитска Арабия и Израел по никакъв начин не е за занемаряване. Студената война сред Рияд и Техеран е налице и се дефинира като борба сред сунити и шиити за въздействие в арабския свят.
Сложен възел, който Русия се опита да развърже, като преди Сочи Путин беседва 1,5 ч. по телефон с Тръмп, с престолонаследника на Саудитска Арабия, с египетския президент ген. Сиси, с емира на Катар, а за връзка с Тел Авив няма подозрение. Имало е диалог и с Нетаняху. Всъщност за трайни стратегически съюзи в Близкия изток не може да се приказва. Съвпадат краткотрайни ползи и се основават условия за изолираност от страна на Запада ту на Русия, ту на Иран, а те от своя страна печелят последователи там, където се появява вакуум в връзки със Съединени американски щати. Ако има нещо, което е друго в този боен спор от предишни, това е, че геополитическите играчи са станали толкоз прагматични, че не желаят сами да вземат участие в директен конфликт, а тласкат други играчи да работят по суша т.е. на терен. За тях остава единствено въздухът, както и подмолни игри, и сделки " зад кадър ".
А що се отнася до Сирия след Сочи, следва Женева, след това още веднъж Сочи, само че значителното е, че се разгласи публично привършване на военните дейности, евакуиране до края на годината на съветските военни оттова. Но сигурен ли е мирът? Асад остава, само че дали е обезпечено дълготрайно мястото му? Ще издържи ли той да не се получи ливанизация на страната му? Надцакването сред геополитическите играчи ще продължи ли? Битките с радикалния ислям по какъв начин ще продължат, тъй като надали някой има вяра, че е предал Богу дух?
Живеем в свят на въпроси, които по-често остават без отговори. Няма отговор и на питането къде е Брюксел, когато се взема решение ориста на района, от който потегли оня мигрантски поток, предизвикал следващата рецесия в Европейски Съюз. Но в случай че Русия бележи точка със Сочи, то Съединени американски щати въобще нямат желание да губят наличие в Сирия. Напротив, техните 13 бази там работят, тъй като " ИД не е оповестила завършек на войната ", което е съображение за оставане. Вашингтон не е във екстаз от концепцията Асад да резервира властта си, иранските милиции да имат цялостен надзор в Сирия, което в допълнение ще подсигурява политическо оцеляване на сирийския президент, а Русия да бъде геополитически водач с неоспоримо въздействие в Близкия изток. Путин реализира вероятното в такава обстановка, а Ердоган би трябвало да е задоволен, че най-малко няма самостоятелен Кюрдистан и че ще може да си внася петрол и газ легално, а не посредством ИД. Що се отнася до дълготраен мир в Сирия, не трябва да се бърза с безапелационни заключения и изказвания. Предстои още дълъг път и нови Сочи, Женева, Астана и така нататък Но началото е сложено.
За нас остава да гадаем по какъв начин " да си опазим къщичката " в това " време разделно ", където всеки се грижи за лични ползи, без значение какво друго се внушава за съюзнически отговорности в подписани контракти? И без значение дали е геополитически състезател или от страната на дребните и подвластните. Кой да ти каже! Само да не се окажем още веднъж от страната на пострадалите. Случвало се е в историята ни.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ